facebook Skype
Български English

Мая - Anglia Ruskin University, Англия

 Всъщност много преди да реша, че искам да следвам в Англия, постоянно разсъждавах как мога да просперирам като човек в България. Започнах сезонна работа в един цех за препарати, сапуни и шампоани. Бях решила да докажа на шефа си, че може да разчита на мен за всичко. Ако трябва да съм откровена, направих го, за да видя дали труда на човек в България се оценява. Когато сезонът приключи, попитах шефа си дали смята да ме задържи за постоянно на работа. Не само че ме остави на работа, а и седна да говори с мен за моето бъдеще. Нещо, което много хора в България не осъзнават, че могат да имат, ако наистина се потрудят. Шефът ми имаше големи планове за фирмата си и се нуждаеше от технолог-химик. Той ми предложи да финансира висшето ми образование, ако се задължа да работя за него след като завърша. Естествено, бях повече от поласкана от офертата му, но отказах най-учтиво, защото моите изгледи за живота винаги са били далече от тази сфера.
 Напуснах в края на месец март 2014 г. Знаех, че ако просто търся поредната работа, няма да постигна това, което исках. Бях твърдо решила да уча в чужбина – във Великобритания. Разбира се, търсих си и работа там, за да ми е по-лесно да се издържам.
Тогава се посъветвах с Cool Travel и разбрах, че все още не е късно да кандидатствам за обучение в чужбина. Тъй като винаги съм била привлечена от филмовото изкуство и писането, не ми беше трудно да определя, че искам да уча 'Writing and Film Studies'.
Това, което трябва да знаете за кандидатстването за бакалавърска степен в чужбина, е, че дефакто, може и сами да го направите. Но първо - ще хвърлите много излишни нерви, и второ, има много извънредни ситуации, в които няма да знаете как да реагирате, защото нямате необходимия опит.
Аз бях много устремена да направя тази стъпка. Първоначално нямах нито грам съмнение, че искам точно това, но през цялата олелия веднъж ми се прииска да се откажа. Най-вече поради това, че нямах подкрепата от семейството си. Въпреки че финансово ме подкрепяха, родителите ми постоянно ме упрекваха и обезкуражаваха.
 Също така важен фактор се оказа и дипломата ми, която беше с много слаб резултат (3.80). Истина е, че мотивационното писмо играе голяма роля в кандидатурата на всеки един кандидат-студент. Но другото нещо, което имаше тежест при кандидатстването ми, беше портфолиото, необходимо за моята специалност. Реших да направя всичко възможно, за да ме одобрят, и написах началото на един сценарий. От университета поискаха да го видят след като вече бяха разгледали останалите ми документи. След като го прочетоха, поискаха още от личното ми творчество. Написах и 2 стихотворения, от които избрах едното и им го изпратихме.
 Имах диле
ма и със сертификата по английски език. Бях се явила на такъв, но точките ми не бяха достатъчни, за да ме приемат. Имах опция да повторя изпита или да се явя на такъв директно в университета. Беше почти 3 пъти по-скъпо да отида до Великобритания, за да се явя на техния тест, но бях решила да го направя поради факта, че ще покажа, че наистина искам да уча именно в този университет. Настаниха ме в общежитие и се явих на теста на другия ден. Включваше четене, слушане, писане и интервю – т.е. нищо по-различно от стандартните изпити по английски език. Два часа по-късно ми пратиха имейл, че не съм издържала четенето. Направо бях стъписана! Помислих, че това е краят! Че съм се провалила! Но за мое огромно щастие се оказа, че може да се явя отново на теста. На следващия ден се явих отново – разбира се, тестът беше различен. Беше ми много напрегнато и помолих квестора да ми се обади, щом излязат резултатите. Когато ми каза, че този път съм го издържала, си отдъхнах. Най-накрая се успокоих малко и осъзнах, че всичките усилия са си стрували, не са били напразни.
 Все още обаче не знаех дали са ми отпуснали заема за обучение във Великобритания, с който по-голямата част от българските студенти там си покриват семестриалните такси. Прекарах лятото в лутане и работа и един ден получих потвърждение, че заемът ми е отпуснат! Бях много щастлива, но и с това препятствията ми не свършиха.
Родителите ми все още бяха скептични за заминаването ми. Всичко беше уредено, но те така и не искаха да повярват, че ще уча в чужбина, толкова далеч от тях. В крайна сметка обаче заминах… Още първата седмица си намерих и работа – в студентския стол. Изморително е, но успявам да си покрия разходите за живот и да не се налага да разчитам на родителите си.
Това е накратко моето приключение! Сега се чувствам страхотно, Лондон е цял един нов свят. Обичам да правя снимки и да пиша и този град ме вдъхновява много! Изпращам ви едно от моите стихотворения, които написах тук!


Are you still looking for the happy end,
didn't anyone teach you to pretend?
Now when you're the one crying over the song,
take a look in the mirror and think of what went wrong.

Now that the sun is gone, you're all alone,
go over the things I said, don't forget.
No one's here for you yet.

Oh tell me, how does it feel
to be the one head over heels?
What's it gonna take
for you to make amends?
Tell me does it hurt?
When it does I'll make it rough.
Stepping at the devil's toes,
will teach yu how it goes.






ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ:
 
ЕЗИКОВИ КУРСОВЕ:




2017, Всички права запазени. Мая - Anglia Ruskin University, Англия